„Алфа рисърч“: Слави Трифонов с шанс за четвърта политическа сила

Все още нерегистрираната партия на шоумена Слави Трифонов би получила подкрепа, колкото и ДПС, ако сега имаше парламентарни избори. Това показват резултатите от национално представително проучване на „Алфа Рисърч“, проведеното в периода 10-16 септември 2019 г., сред 1023 пълнолетни граждани. 8.3% от анкетираните казват, че биха подкрепили „Няма такава държава“ (бел.ред- както ще се казва партията на Трифонов), а 8.6 на сто – ДПС. Така Слави Трифонов излиза четвърта политическа сила. „Поради липсата на масови обществени очаквания за демонтиране на цялата политическа система и преориентация на страната, новата формация, позиционираща се като алтернатива на статуквото, започва с умерени нива на подкрепа“ , посочват от „Алфа Рисърч“. С разпада на „Обединените патриоти“, преобладаваща част от националистическия вот остава зад ВМРО-НФСБ (4.8%), а доскорошният им партньор „Атака“ влиза в политическия сезон с подкрепа от 1.9%. След излъчването на евродепутат, „Демократична България“ стабилизира общите си позиции (4.1%), но все още е изправена пред предизвикателството да разшири кръга от свои симпатизанти в страната. От „Алфа Рисърч“ посочват, че в средата на третия управленски мандат на ГЕРБ нараства усещането за изхабяване на властта. 48% от избирателите са на мнение, че е време друг да поеме управлението, срещу 33%, които продължават да са убедени, че няма по-подготвена партия от ГЕРБ. Отговорът на въпроса „коя е алтернативата на ГЕРБ“ обаче показва силно фрагментирани предпочитания – към БСП – 17%, към партия на Слави Трифонов – 12%, Демократична България – 4.9%, Обединени патриоти – 3.8%, към друга политическа сила – 8.9%. Това и взаимната противоречивост между опозиционните формации сочат, че ГЕРБ продължава да удържа позиции, макар подкрепата за управляващите да е силно стеснена, смятат от социологическата агенция. Местният вот Регистрираната в настоящото проучване подкрепа за управляващи, лява, дясна опозиция и нови формации показва настроенията в обществото на национално равнище. Местните избори обаче са доста различни по характер, а това прави изхода от тях силно зависим от спецификата в отделните общини, от състоянието на политическите сили в тях и гражданската ангажираност. Около 47% са твърдо решилите да гласуват на предстоящите местни избори. Като правило местните избори са по-мобилизиращи за избирателите от наскоро отминалите европейски, но към момента декларираната готовност за участие в тях е относително ниска. Това може да се дължи както на все още нестартиралата реална предизборна кампания, така и на липсата на ярки опоненти по места, което дистанцира гражданите от активно участие. Тази ситуация вероятно ще търпи промяна с регистрацията на всички кандидати и навлизането в същинската кампания.